Articles, Media / Op-ed July 14, 2017

Най-умните държави в света

by Kai L. Chan

Кои са страните, които могат да родят следващия Google

Когато Сергей Брин е на 16 години, а семейството му вече живее в САЩ от 10 години, баща му го взима със себе си на кратко посещение в Русия. Годината е 1990, а Съветският съюз е пред разпад. На втория ден от пътуването тийнейджърът вече е наясно какъв живот е можел да има при други обстоятелства. Бъдещият съосновател на Google дърпа баща си настрани и откровено му казва: “Благодаря ти, че ни изведе от Русия.”

Макар от тогава да мина много време и Русия да се възстанови, младият Брин спечели лотарията с гражданството си. С израстването си в САЩ той получи достъп до страхотно образование и среда, която подхранва начина му на мислене. Като дете учи в Montessori, което стимулира креативността. По-късно е в “Станфорд”, където се среща с Лари Пейдж и заедно двамата основават един от най-скъпите брандове в света.

Историята на Брин показва как при правилната среда образованието и креативността може да доведат до трансформативни иновации в глобалната икономика на знанието. Блестящият му ум щеше да се представи добре навсякъде, но интелектуалната и предприемаческата среда в “Станфорд” позволява разгръщането на пълните умения на Брин.

Така, около тези параметри беше създаден Intelligence Capital Index (ICI) – индекс, който изчислява кои нации щe родят големите идеи на бъдещето. В този смисъл ICI може да се разглежда и като класиране на най-умните държави с света.

За разлика от други показатели за човешки капитал и талант ICI има няколко отличителни черти:

1. Отчита резултатите от образованието както по отношение на количеството, така и по отношение на качеството, като подчертава качеството.
2. Измерва когнитивните умения на различни етапи от човешкия жизнен цикъл, отново с акцент върху върховите (елитни) резултати.
3. Включва миграцията като важен външен канал, чрез който държавите придобиват и развиват човешкия капитал.

Интелигентните победители

Така САЩ излизат на първо място. Всъщност това е единствената държава, която получава цялостна оценка от A+ в ICI. Лидерската позиция е резултат от изключителното представяне по отношение на качеството на образованието (на елитно ниво). В страната са повечето от водещите световни институции за висше образование, спечелила е и огромен брой Нобелови награди и Медали на Филдс (отличието, присъждано на всеки четири години от Международния математически съюз на математици до 40 години – бел. ред.).

На второ място е Великобритания, която се представя изключително добре както по отношение на качеството на образованието, така и по елитни когнитивни умения. С почти идентичен резултат с този на Великобритания, Германия се класира на трето място, със силно представяне по качество на образованието. Страната също така се нарежда напред и по креативност и отвореност към чужди таланти.

По отношение на образованието показателите за измерване на качеството, като например колко университета от Топ 500 в света има дадена държава, имат два пъти по-голяма тежест от тези, които измерват количеството (като коефициентите на приети студенти).

По аналогичен начин по отношение на когнитивните умения двойно по-голяма тежест се дава на показателите за измерване на елитните резултати (т.е. оценки над 95% в стандартизираните тестове като PISA или делът на GMAT резултати над 700) в сравнение с измереното средно аритметично представяне.

Защо е това настояване за индикатори за качество на образованието и елитни умения? Защото онези, които един ден ще станат следващите Сергей Брин, Марк Зукърбърг или Джеф Безос, не са студенти от средно ниво. По-скоро те са извлечени от самия връх на разпределението на таланта. Нещо повече – мерките за количествено образование нямат значение, без да се коригират и за качество. Ще дадем най-очевидния пример: диплома от непознат университет просто не осигурява същите умения като такава от “Оксфорд” или “Принстън”.

Креативността трябва да бъде неразделна част от всеки показател за човешкия капитал. Папагалското учене и запаметяване бързо губят стойност в епоха, която все повече разчита на компютри и роботи. Всъщност творчеството отделя хората от роботите днес – това е ключът, който отключва силата на образованието. За целта на ICI творчеството се оценява на базата на Глобалния индекс на творчеството (Global Creativity Index) и разходите за развойна дейност като дял от БВП.

Не на последно място, привлекателността и отвореността към чуждестранен талант са от ключово значение за наличието на много умни хора в дадена страна. Градове като Ню Йорк, Лондон, Париж и Сингапур са магнити за интелигентни и амбициозни хора. Дори и при отсъствието на добър двигател за създаване на местни таланти тези градове, а по този начин и съответните страни, създават плодородни условия за знания и иновации отвъд всякакви граници.

Мястото продължава да има значение

Ако сте работодател, може да използвате ICI за насоки къде да търсите или да базирате персонал, който да даде на компанията ви най-модерните и съвременни идеи. Тъй като хората са склонни да се стремят към успех повече, когато са заобиколени от себеподобни професионалисти, студентите и работещите могат да гледат на ICI като на показател за предпочитани дестинации. Въпреки че днес талантът може да работи от всяко място благодарение на съвременните телекомуникации, локацията все още е от голямо значение – всъщност значението й се е увеличило.

Уолстрийт, Холивуд и Силициевата долина са географски клъстери на високи постижения, чиято известност е нараснала с възхода на интернет. По същия начин, макар учебният материал, преподаван в университетите от Бръшлянената лига, да не е много по-различен от този в по-малко конкурентните институции, привлекателността на елитното образование също е скочила. Урбанистичният теоретик Джейн Джейкъбс е на мнение, че клъстерите позволяват по-голямо взаимодействие и повече случайни срещи между хора с близко мислене и идеи.

Статията е предоставена от INSEAD Knowledge и е част от мениджмънт рубриката на “Капитал”. Copyright INSEAD 2016.

*Kai L. Chan is a Distinguished Fellow at INSEAD Innovation & Policy Initiative.

© 1993-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване

Article as it appeared online.